Това е една от най-запомнящите случки, които съм имал в моята кариера на подводен риболовец и искам да я споделя с вас…
Действието се развива през есента на 2009, която беше паметна година за мен. Риболовния сезон започна много добре. Вече бях понатрупал опит и сякаш бях променил настройката си. Не стрелях по всяка риба, която минаваше пред харпуна ми. Започнах да разбирам, че трябва да се научиш да пропускаш малките риби за да можеш да хванеш голямата. Бях започнах да се интересувам все повече и повече от трофейни риби. Започнах редовно да влизам в морето с някаква определена цел и ако не я срещнех, предпочитах да излизам с празен кукан. Тази стратегия ми донесе и първите по-сериозни успехи в риболова в Черно Море. Още през 2008 бях хванал първите си лавраци в Черно Море както и един гофус, което ми показваше, че съм на прав път…
Междувременно бях направил и няколко пътувания до Турция със сравнително добри резултати… Бях хванал първата си ричола около 15 кг (апропо и с нея историята е страхотна и ще ви я разкажа някой ден).
Изобщо 2009та вървеше страхотно в риболовен план, но в личен план нещата бяха още по-страхотни, защото очаквах да станах баща за първи път… Както може да предположите напредналата бременност на жена ми беше ударила рязка спирачка на риболовните ми подвизи още в началото на август… Дъщеря ми се роди в края на месеца и подводния риболов мина трайно на втори план в приоритетите ми.
До края на септември бях най-всеотдайния баща… Грижех се за жена ми и за бебето, сменях памперси, приспивах и т.н. Този филм повечето от вас са го гледали, че и по няколко пъти…
Към средата на октомври, обаче, нещо взе да ме стяга шапката… Не можех така да зарежа първата си „любов“ без едно прощално гмуркане в бистрите води на Егейско море…
Жена ми необяснимо за мен се съгласи с тази моя идея… Сигурно хормоните и още не са се били наместили или пък си беше загубила ума от безсъние или и аз не знам какво… Така или иначе, като каза – ДА не съм разпитвал за причините… Не можех да повярвам на късмета си J
Веднага организирах групата от 4-5 приятели, с които гмуркахме редовно! Решихме да тръгнем на 29 октомври (четвъртък) рано сутринта, за да сме на Гьокчеада на обяд и да използваме следобеда за гмуркане. Така щяхме да разполагаме с още два дни и половина преди да тръгнем обратно към България в неделя…
В бързината и още невярващ на късмета си изобщо не погледнах прогнозата за времето… Нали беше остров, винаги от някоя страна морето е спокойно!
Пътуването мина добре и в четвъртък след обяд бяхме вече в морето… Малко по-късно от предвиденото, но все пак имахме 2-3 часа за гмуркане.
Няма да влизам в особени детайли за този първи ден. Улова се изразяваше в едно меру от около 5-6 кг от моя страна и някакви дребни риби за ядене от страна на останалите майстори J
Отварям една скоба. В периода 2008-2009 нещата с гмуркането на Гьокчеада се бяха променили значително поради недотам доброто поведение на някои наши колеги. Някои харпунджии бяха „подливали вода“ на местните рибари ловейки риба и правейки опити да я продават на местните. Това беше предизвикале недоволство и властите бяха затегнали режима значително. До толкова, че бяхме почти отписали прекрасния остров като дестинация…
След доста опити от моя страна и най-вече от страна на една друга групичка приятели харпунджии успяхме да разберем как бихме могли законово да уредим нещата за да гмуркаме законно и да нямаме проблеми с властите. Или поне така си мислехме към момента…
Беше се появила една възможност за закупуване на риболовни билети от кмета на едно от селата които билети трябваше да са съвсем изрядни и да ни позволяват да риболовстваме. Така и направихме още когато пристигнахме в четвъртък… Нещата се оказаха малко по-различни, но за това малко по-късно.
Дойде втория ден от моята „прощална“ ексурзия.
Още сутринта се бяхме разпределили кой къде ще гмурка. Аз си избрах любимото си място. Една огромна акватория с много разпръснати рифове на дълбочина от 10 до 20 метра. Лошото беше, че разстоянията между отделните рифчета бяха огромни, а самите рифчета малки… Това означаваше 90% плуване и 10% гмрукане, но това беше цената, която трябва да се плати за да хванеш хубави риби и аз бях повече от готов да я платя… Когато влязох и заплувах се оказа, че точно този ден има и неочаквана лихва – силно течение…
По-голямата част от деня мина в плуване и търсене на рифовете… Беше много трудно, защото видимостта не беше особено добра и трябваше да се гмурка и плува на няколко метра под повърхността за да можеш да виждаш долу дали дъното е пясък, посейдония (фики) или камъни… Трудна и изморителна работа с много слаб успех!
Намерих и гмурках на не повече от 2-3 от иначе десетината рифчета които знаех в тази акватория… Нищо интересно не видях освен едно малко меру, което дори и не опитах да стрелям и няколко врани и спарита, които също подминах…
Вече беше започнало да се смрачава и беше задухал доста силен вятър откъм брега. Не беше вдигнал вълна, защото острова пазеше завет, но си личеше, че времето отива на развала…
Бях решил да гмуркам още 30-40 минути и да тръгна да плувам към брега.
По време на едно проучвателно гмуркане видях под мен едно от малките рифчета, което се състоеше от два паралелни камъка, които вървяха успоредно и много близо един на друг, образувайки нещо като тесен каньон помеждуси. Този каньон беше дълъг около 20тина метра, с разхвърляни по-едри камъни в дъното си. Идеално място да легнеш на дъното му и да се скриеш зад някой от разхвърляните камъни!
Закотвих буя малко пред самото място по посока на течението за да мога да се държа за него и да раздишвам, а не да се боря напразно с тъпото течение… Хванах се за буя за да стоя на едно място и се отпуснах. Починах 1-2 минути, след това раздишах и гмурнах надолу. Явно бях преценил добре траекторията защото паднах точно както исках и където исках на дъното. Беше дълбоко около 16-17 метра. Никога не гледам часовника докато съм долу затова не обърнах внимание на точната дълбочина. А и не ме интересуваше честно казано.
Още с лягането сякаш усетих, че нещо е по-различно от останалите 50 гмуркания за този ден… Монахините се бяха скупчили близо до камъните и не се виждаха дежурните спарита да плуват около мен. Инстинкта явно не ме беше излъгал защото на 30тата секунда срещу мен в каньона започнаха да се доближават няколко сенки… Очевидно бях се скрил добре, легнал по дължина в ниското, цялото ми тяло скрито зад един от камъните в дъното на каньона и харпуна положен до мен на дъното. Рибите ме бяха усетили докато слизам надолу, но след това бяха изгубили вибрациите ми, защото се бях скрил зад камъка…
Бяха 4-5 големи риби. Дойдоха директно и доста агресивно срещу мен и аз избрах най-голямата (или поне така ми се стори) и стрелях. Въпреки, че беше първия за деня, изстрелът беше перфектен!!! Точно зад хрилния капак, в средана на тялото! Там където са най-важните органи и където няма как да се скъса рибата!
Баси кефа! Огромен зъбар!
Тази еуфория продължи точно половин секунда, защото рибата дръпна така силно, че макарата направо запя!
Докато реагирам, рибата започна да се мята и да се блъска в камъните и мен ме обля ледена пот, че ще счупи стрелата или ще пререже кордата и ще я изгубя… Кошмар!
Хванах кордата и спрях макарата. Имах достатъчно сила да дръпна рибата и да я извадя от камъните. Тя започна да се мята над тях и да дърпа доста здраво, но аз бях по-силен… Тръгнах да изплувам нагоре…
Едва направил 3-4 метра нагоре с ужас усетих как дърпането олекна и видях празната стрела да увисва, а рибата да изчезва под мен…
Гледах надолу като в ступор…
Излязох на повърхността и заплувах бързо срещу течението и се хванах за буя за да не ме отнесе от мястото…
Теглих една майна на глас и започнах с треперещи от яд ръце да навивам кордата и да стъкмявам харпуна… Как можах да направя таква новобранска грешка!!! Уж бях вече големия майстор…
Докато стъкмявах харпуна се замислих, че все пак изстрела беше доста добър… Рибата се дърпа известно време и сигурно е доста сериозно ранена и без никакви сили…
Реших да направя отчаян опит да гмурна пак долу и да видя дали не е в някоя цепка наблизо.
Раздишах набързо и гмурнах.
Още докато слизах надолу видях облак детрит на десетина метра пред мен и сърцето ми заблъска…
Рибата беше там! Легнала странично в един подмол в опит да се скрие.
Сега вече нямаше прошка. Моя беше. Без да обмисля добре нещата и пуснах една стрела от около метър дистанция със 120 см харпун с два ластика по 18мм и 7мм стрела… Уцелих я в главата и рибата умря почти веднага, но стрелата се заби 10см в камъка…
Пуснах харпуна да отива нагоре и издърпах рибата по кордата до повърхността. Там я закачих на кукана за всеки случай да не вземе да се върне от отвъдното и да ми избяга за втори път и гмурнах да вадя стрелата…
Не стана от първия път, но след две гмуркания успях да я откопча от камъните.
Победа най-после!
В момента прецених рибата на около 5-6 килограма и бях страшно щастлив! Това беше страхотен трофей за всеки харпунджия! И след толкова усилия през целия ден бях възнаграден!
Изобщо не мислих и да гмуркам повече а директно тръгнах към брега.
Въпреки умората, щастието от рибата и хубавата история ми даваха сила да плувам срещу течението.
Излязох и докато чаках останалите да дойдат да ме вземат, защото се бяхме пръснали на няколко места, а бяхме с една кола, изчистих рибата от люспите, но не и от вътрешностите, защото ми се искаше да я претегля преди това.
След 30тина минути дойдоха брат ми с още един от приятелите с провесени носове, които малко се пооправиха като видяха какво съм хванал… Нащракахме набързо 2-3 снимки и тръгнахме да се прибираме към хотела, защото вече се стъмняваше…
Сигурно се чудите защо им бяха провесени носовете.
Защото бяха разбрали, че риболовните билети които сме си купили всъщност важат само за риболов с въдица и не вършат работа за подводен риболов… Как го бяха разбрали ли? Ами по лошия начин… От властите, кото ги бяха изчакали на брега за да ги глобят! За щастие направиха компромис и опростиха глобите защото бяхме поне си направили труда да си купим билети и бяхме показали, че искаме да сме изрядни… За съжаление бяхме предупредени, че повече компромиси няма да има и че гмуркането с харпун от чужденци е СТРОГО ЗАБРАНЕНО и няма да се толерира. Много лоша новина!
Пред хотела бяхме със смесени чувства… Не можах да се зарадвам съвсем на факта, че след като претеглихме рибата се оказа осем килограма, което беше топ трофей!
Седнахме на масата хапнахме, пийнахме и единодушно решихме, че няма смисъл да стоим повече и най-добре в събота сутринта да си тръгваме за България. На никой не му се рискуваше сериозна глоба и конфискация на екипировката. Още повече, че властите много добре знаеха къде сме отседнали и къде гмуркаме…
Уви, лошия ни късмет явно едва сега започваше… Вечерта времето се влоши брутално и на сутринта затвориха пристанището за неопределено време… Никакви фериботи до второ нареждане!
За останалите дни няма да се впускам в детайли. Само ще спомена, че нямахме храна, пари и пиене за толкова дни. Уговорихме отстъпка с хотела та останаха точно пари за да изкупим всичкото налично вино (друго нямаше) от магазинчето в Ширинкьой… Изкарахме три доста скучни дни докато най-после във вторник сутринта отвориха пристанището и успяхме да отплуваме за България.
Както може би предполагате, вкъщи не ме очакваше геройското посрещане което очаквах и си мислех, че заслужавам носейки половин меру под едната мишница и осемкилограмовия зъбар под другата…
dobs-spearfishing.com 