Аггуато е един от първите страннозвучащи термини, с които се сблъскваме, когато надникнем в света на подводния риболов… Аггуàто – звучи красиво, напевно, точно по италиански… Но какво всъщност означава?

Буквално смисълът на думата е „засада“, а в света на подводния риболов, често се превежда като „динамична засада“. Но зад термина аггуато се крие много, много повече…

Аггуато е умението да се придвижваш под вода, сливайки се със заобикалящата те среда. Да се превърнеш в камък, в пясък, във водорасло, в сянка… И всичко това да се случи няколко пъти в рамките кратката минута, за която имаш въздухът в дробовете…

Аггуато е изкуството с един поглед да „изучиш“ дъното под теб до такава степен, че да успееш да надхитриш рибата, която живее там откакто е родена!

Аггуато е венеца на уменията в подводния риболов и ти трябва цял живот за да го овладееш до съвършенство…

Въпреки това гарантирано няма да стигнеш до никъде, ако не направиш първата крачка!

Какво представлява аггуато?

За разлика от другата основна техника в подводния риболов – аспетто, при която подводния риболовец изчаква рибата да дойде при него, аггуато е последователно сменяне на позиции и укрития под водата с цел да се доближим незабелязано до рибата.

Какво е най-важно за успешно аггуато?

Несъмнено, най-важно е безшумното и незабележимо придвижване под водата!

Много са променливите, от които зависи безшумното ни придвижване, но може би най-важната е правилното балансиране. В идеалния случай трябва да сме неутрално плаваеми точно над дъното. Така можем да се придвижваме само с леко придърпване с ръка, без да се налага да махаме с плавници. Ако сме тежки, ще бъдем принудени да „влачим“ тялото си с всички съпътстващи шумове. Точно сиуация, която трябва да избягваме на всяка цена! Трябва да ползваме плавниците възможно най-малко, да ги държим близо до дъното, но без да ги влачим. В идеалния случай те ще се носят леко и плавно зад нас, на сантиметри над камъните. Трябва също така да внимаваме за шумове от колана и дръжката на харпуна.

Вторият задължителен елемент за успешно аггуато е правилният подбор на маршрута, по който ще се придвижваме под вода. Трябва да ползваме всяко възможно укритие в наша полза. Ако пред нас има голям камък не бива да минаваме над него, а да го заобиколим; ако има каньон можем да минем през него, защото стените му ще блокират вибрациите ни; ако сме на сравнително открито място с подмол или стена от едната ни страна и пясък от другата, трябва да се държим плътно до стената или подмола, ползвайки сянката за укритие. Добрия подводен риболовец вижда тези неща или още от повърхността, или повреме на гмуркането надолу и знае от къде би било най-добре да се промъкне.

Третия и може би най-важен елемент за успешно аггуато е скоростта на придвижване. Рибите, както знаем, отговарят инстинктивно на два главни дразнителя – опастност и плячка. Скоростта на движение на някой предмет под водата е ключът, който активира инстинкта на рибата да избяга или да нападне. Не е трудно да се научим с времето и с наблюдение над реакциите на рибите коя е тази скорост, която ще даде този сигнал.

Сигурно повечето от вас са забелязвали как понякога хищни риби плуват спокойно и бавно сред плячката си, която не бяга панически… Как морска котка се носи съвсем плавно и спокойно над дъното, без да предизвиква паника у всички попчета и морски кучки, които лежат под нея… Рибите много добре знаят кога някой просто минава и кога иска да ги нападне. Тази скорост, която не активира реакция в рибите, можем да наречем неагресивна скорост…

В много от моите клипове се вижда как се рея спокойно на ръка разстояние от цял облак врани, или как пасаж платерини „пасе“ или минава на една педя от върха на харпуна ми… Гарантирам ви, че не хипнотизирам рибите по никакъв начин! Просто се движа достатъчно бавно, за да не „включа“ инстинкта им за самозащита…

Кога ползваме техниката аггуато?

Решението дали да ловуваме с аггуато или не зависи най-вече от условията в морето и от рибите, които ще преследваме. Има няколко фактора, които да ни ориентират:

Видимост:

Както знаем, рибите имат лошо зрение. Или поне доста по-лошо от нашето. За да се ориентират, те разчитат най-вече на страничната си линия, с която долавят и най-слабите вибрации във водата. Този факт обикновено работи в наша полза, но не и в лоша видимост. Когато виждаме на метър-два пред харпуна не е препоръчително да се придвижваме под водата, защото първо – не виждаме добре дъното и потенциалните укрития и второ – издаваме местоплоложението си на рибите, които усещат вибрациите ни преди ние да сме ги видели. С две думи – в лоша видимост аггуато не е най-подохдящата техника за риболов.

Обратното, когато видимостта е добра, тогава имаме много по-добри шансове, ако ползваме аггуато. Добрата видимост ни помага да „начертаем“ маршрута по който ще се придвижваме още от повърхността или поне повреме на слизането надолу. Също така ни помага да видим плячката си от далеч, преди тя да ни е усетила.

Вълнение:

Бурното море е идеална среда за аггуато! Шумът на вълните, поклащането на водораслите, облачетата пясък, които прибоя вдига от дъното, са идеална маскировка за всеки шум, който издаваме докато се придвижваме от едно укритие до друго! В бурно море се опитвайте да следвате ритъма на прибоя доколкото е възможно и не се борете с него! Така пестите сили и не изглеждате неестествено под водата.

За какви риби е най-подходящо да ползваме аггуато?

Платерини:

Най-популярният обект на подводен риболов в Черно Море – платерините и кефалите са идеалната цел за риболов с аггуато! Особено в моментите, в които се хранят или се събират на групи за размножаване. Тогава те са заети с техните си дейности и е сравнително лесно да се промъкнем до тях. Нерядко можем да забележим отдалеч проблясъците на група платерини, които „пасат“ скупчени върху някой камък. В подобна ситуация е почти безсмислено да лежим в изчакване на рибите да дойдат при нас. Много по-удачно е ние да се придвижим към тях.

Врани:

Почти същото важи и за враните, които обитават едни и същи места и обикновено стоят в близост до „къщите си“. При тях най-удачно е да гмурнем на разстояние от дупката и да се приближим на подходяща за стрелба дистанция бавно, ползвайки релефа на дъното като прикритие. Така избягваме неприятната ситуация, в която падаме директно върху пасажа риби, подплашваме ги още на първото гмуркане и те се изпокриват дълбоко в дупките си. Това би направило последващия риболов много по-труден и опасен.

Лавраци:

От друга страна, царят на рибите в Черно Море, лавракът, не е особено подходяща цел за аггуато. Има и изключения разбира се, но в повечето случаи лавраците са достатъчно любопитни, за да дойдат сами да огледат легналия на дъното харпунджия. Ако сме на място, където вероятността да срещнем лавраци е голяма, тогава най-добре да се придържаме към аспетто. Трудно е да предвидим от коя посока ще дойдат рибите, които съвсем лесно биха могли да ни изненадат докато се придвижваме между две укрития… Много харпунджии са чували силния „гръм“, който пасаж големи лавраци издават, когато се разбягат при вида на харпунджията… Неведнъж ми е идвало да изкрещя от яд през шнорхела, когато чуя силното „Ттпппрррррррррр“ току зад гърба си… Все пак има и изключения, като например на пролет, когато термоклинът е сравнително плитко и принуждава рибите да стоят в горните топли слоеве на водата. Тогава можем да подходим от дълбокото, като направим бавно и внимателно аггуато в посока към плиткото, за да изненадаме рибите. В такива ситуации трябва добре да преценим кога да спрем да се придвижваме за да не подплашим пасажа с лавраци. Най-добре е да спрем на разстояние по-голямо от един изстрел и да изчакаме рибите да дойдат към нас. Ако сме изиграли картите си правилно, лавраците няма да са ни усетили, ще имаме време да се позиционираме перфектно и чак тогава ще издадем нарочно някакъв шум, за да привлечем вниманието им…

Пелагични риби:

Другите хищни риби в Черно Море като лефер и паламуд трудно могат да се уловят с аггуато. Те са пелагични риби, които следват своя път и за тях познаването на мястото и правилното укритие са най-важни за успешния лов… Това са риби, за които най-подходящата техника е аспетто.

Това са най-основните неща, които трябва да знаем, ако искаме да практикуваме аггуато сравнително успешно.

Тънкости

Дяволът, както знаете, се крие в детайлите. Освен главните елементи, за които вече ви разказах, успешното аггуато зависи от още хиляди дребни неща, за които човек трябва да внимава. Няма да имам време да изброя всичките, но следващите няколко са важни, а са доста често пренебрегвани от неопитните харпунджии:

Течение:

Течението помага да прикрие звуците, които издаваме при придвижване и смяна на позицията, отнасяйки звука и вибрациите със себе си. Дребните риби обичат места с течение, защото то само донася детрит и други хранителни вещества, плуващи във водата към тях. Ако сте гмуркали на място с течение, сигурно сте виждали как малките рибки (сафрид, ува, атерина) стоят на едно място и само отварят и затварят устите си… Хищниците от своя страна обичат да ловуват срещу течението, защото силата и скоростта им дават предимство пред по-бавната плячка. Всички риби умеят да използват течението в своя полза! Завъртайки тялото си спрямо посоката на движение на водата, те получават изведнъж тласък за да уловят плячката си, или да се спасят от леферските зъби… Изобщо, ако усетите, че някъде има течение, това е обещаващо начало…

Светлината

Рибите, както казахме, не могат да се похвалят с добро зрение. Когато се придвижваме към тях, можем да използваме този факт. Когато слънцето свети откъм гърба ни получаваме допълнително предимство да виждаме още по-добре от рибите.

Голямата картина

Винаги мислете за голямата картина! Мястото, където се движите, е една цялостна екосистема. Ако, придвижвайки се, подплашите малките рибки, те от своя страна ще предупредят по-големите и т.н. Рибите знаят как да разчитат всяка промяна в заобикалящата ги среда. Нашето присъствие там, придвижването ни, трябва да предизвиква възможно най-малко промени…

Контрол

Контролирайте ситуацията, доколкото е възможно! Стартирайте винаги с идеята да сте възможно най-скрити и възможно най-безшумни. От тази стартова позиция е въпрос на ваша преценка в кой момент да издадете шум за да „повикате“ вашата цел, или да покажете глава над някой камък, за да имате по-добра видимост в секундата преди изстрела. Всички тези неща трябва да стават по ваше желание и преценка, а не „без да искам“.

Успех!