Прави са поетите да оприличават морето на жена…
Днес цял ден не мога да изхвърля от главата си тази аналогия.
След почти 40 дни без гмуркане по здравословни и семейни причини днес най-после намерих време да се върна при старата си любов.
Като типичен глупак, си мислех че както аз съм очаквал срещата ни с нетърпение и съм си мислил през цялото време за нея, то и тя е правила същото… Що за наивник!
През цялото това време тя е трупала гняв на какъвто е способна само пренебрегнатата жена!
Посрещна ме ядосана и бучаща! А аз като отявлен „мъжкар“ си помислих – „Прави се на по-сърдита отколкото е…“
Уви, истински сърдита беше и искаше да ми даде урок. А уж вече съм преминал възрастта на уроците. Явно всеки мъж си остава хлапак за цял живот…
Все пак открехна вратата си съвсем за малко, колкото да ми покаже какво съм изпуснал за времето, в което съм я пренебрегвал.
Успях набързо да погледна и преди да се обърна и да си тръгна с подвита опашка, тя все пак се смисли и ми даде една „целувка по бузата“… За да знам, че не всичко е загубено.
Сигурен съм, че за следващата ни среща ще бъде спокойна, щедра и любяща както друг път…
А аз ще си остана същия 42-годишен хлапак.
dobs-spearfishing.com 